Кои сме ние?       

Винаги съм бил в търсене на нови преживявания, нови познания и нови умения. И следвайки душата си в търсене и на нови емоции се срещнах с думата „хоби“ и като се замисля те бяха много. От дете започнах с разходки из природата и каране на велосипеди, което по-късно прерасна в запалено планинарство. Голяма промяна в живота ми беше първия ми компютър, който не беше просто цъкане на игрички, а исках да разбера как работи, каква работа може да ми върши и може ли да работи за мен. В даден момент Владо ме запали по моторите – неговата страст беше силна и заразна. Започнахме с неработещ руски мотоциклет, който го гледахме като голям камък. След сблъсъка с много „майстори“ и загубено време установихме че трябва да хванем неволята. Както се казва вълка му е дебел вратът, защото си върши сам работата. Първото цепене на двигател беше вълнуващо (и времеотнемащо), но след много опити, сблъсъци с нови и нови препятствия, преодоляване на проблеми в името на една крайна цел – да караме мотоциклети ме доведе до мисълта, че това което искам е свободата. В най-буквалния смисъл я намерих в планината. Планинарството ми стана основен тласък за търсене на спокойствие и щастие. То хубаво, но човек иска да запечата спомена, красотата, поне тази която можеш да видиш с очите си. И така дойде ред на Фотографията. Снимането промени до голяма степен погледа ми към живота. В комбинация с компютърните ми умения отвори и доста нови хоризонти. По това време моторите бяха поизместени от новите ми хобита. От там дойде и липсата на нещо за което не се бях замислял – Адреналин. И хоп на свой ред дойде Дрифта. Чувството за контрол на ситуация извън контрол ми носеше наслада. Съвкупността от всички тези неща доведе до ново хоби – Летенето. Добре де, не истинско летене, но трябваше да се започне от някъде и това беше Авио-моделизма. То ми помогна за усвояването на основите на авиацията, а и малкия мащаб не е толкова финансово болезнен. Благодарение на това се срещнах с нов приятел – Електрониката. Хоризонтите отново се увеличиха. Вече се появи муза да направя нещо в реален мащаб и дойде ред на Електрическия велосипед. Като се замисля доста дълъг път, който ме доведе до тук. Като погледна назад, всичко от което съм се интересувал ми е дало по нещо за да стигна до тук – да правя електрички – Сбора от двуколесни, скорост, адреналин, природа, електроника, компютри е равно на електрически превозни средства, а уравнението фотография, летене доведе до чувството да искаш да споделиш това което знаеш и да запознаеш хората с тези прекрасни машини – електричките.
Няма нищо случайно в живота!

Като се замисля от както се помня ме интересуват две неща- природата и машините за придвижване. Един от най-хубавите ми детски спомени са свързани с Балкана и Велосипеда.
Постепенно двете ми любими неща се разделиха. Планината стана достъпна за мен само под формата на пешеходен туризъм, а велосипеда се трансформира в страст към мотоциклета. По това време се породи и мечта да правя мотоциклети , на която до сега не й давах крила и я оставих, като младежки блян.
С напредване на годините се появяваха повече житейски ангажименти, които ми отнемаха много от времето. Усещането как цветните ми дни от детството се обезцветяват в монотонния и скучен свят на възрастните не ми даваше мира.
Изведнъж всичко се промени след карането ми на ендуро мотоциклет, в този момент аз събрах двама мой стари приятели – Балкана и Двуколесната машина.
В този момент се почувствах прероден, дните ми станаха по-ведри, бях позитивен, с усмивка планувах на картата къде ще отида през уикенда.
Но колкото повече карах , започнах да изпитвам угризения. Техния корен се криеше в това, че мотора не беше безвреден за Балкана. Чувството, че шумя и тровя гората ме мъчеха малко, по малко. Все едно да имаш двама много добри приятели и да знаеш, че единия тормози другия. Не можех да намеря решение на проблема.
Докато един ден Пецата ми каза , че ще си прави електрически велосипед. Тогава още не осъзнавах какво ще се случи с живота ми.
Постепенно мощността на електрическия велосипед започна да догонва мощността на мотоциклета.
И буум изведнъж, като гръм от ясно небе, формулата за това какво искам да правя в живота си беше готова за миг: Природа + Каране и сглобяване на електрички.
Чувството на радост от това , което правиш и удовлетворението, че помагаш на други хора да изпитат радост от този икономичен и безвреден превоз.
Както се казва щастието е пред очите ни, от дете подсъзнателно съм знаел какво искам да правя. Просто трябваше да погледна дълбоко в себе си.
Щастието е в нас , така че просто си отворете очите широко.
Живота е красив, колкото природата защото е част от нея.